автор: staka

Видях я.Отдалече я познах.
По улицата вървеше тя самичка
и някак си с годините станала е по-мъничка.
От силна радост сърцето ми се разтуптя,
това е мойта майчица добра.

Затъжила се.Идва да ме види.
Седнахме под старата липа
и разговора много бързо завървя,
за отдавна отминали години,
когато била съм толкова мъничка
и всеки Божи ден сервирала съм
по някоя беличка,
а след това като голяма,
как съм гордостта на мама.

Загледах се.Косите вече побелели,
а по лицето с най-прекрасните черти
бръчиците сякаш са се вплели.
Ръчичките и малки,уморени
от веничките сякаш набраздени.

Замислих се.И по моите коси
има вече от сребро следи.
Дали и аз някога така,
ще седя с моите деца,под старата липа
в разговор за отдавна отминали години.....