автор: ombra

Досещах се, че е тя по няколко причини най-малката от които бе, че днес е неделя. Нямаше кой друг да звъни по това време освен Присила. Не я бях виждал от Коледа и с очакването да разкаже някоя интересна история, отворих вратата.
Присила влетя задъхана и още от прага заговори с вълнение:
- Той е изключителен мъж!
Усмихнах се защото я познавах. Беше емоционална и импулсивна. - затова и отвърнах шеговито "Изключителен е само за теб, а всъщност бас държа че си е един най-обикновен мъж с нищо не отличаващ се от хиляди други мъже"
- Не! Не е това - каза тя - Той е изключителен не защото е Той, а защото съумя да ме спре. Знаеш ли, че незабелязвам други мъже. Дори нещо повече, непонасям други мъже.
- Даа..Може и да е бил изключителен, наистина - познавах Присила, беше горда жена на която никога не са липсвали мъже и щом го казваше, значи наистина беше такъв.
- Ще ме запознаеш ли с него - попитах с усмивка.
- Непременно - отговори тя и също се усмихна - Веднага след като аз се запозная с него, ще запозная и теб.
- Шегуваш се? - погледнах я и продължих - Ама ти сериозно ли не го познаваш!? Не може да не го познаваш! Откъде знаеш тогава че е изключителен
- Не го познавам, само знам че някъде го има, знам че ще дойде и го чакам - тя продължаваше да се усмихва
"Откачена работа" - си помислих - "Въобразила си е че знае какво ще се случи занапред", и в тоз ред на мисли замислено продължих на глас :
- Сериозно ли говориш? Малко ме безпокоиш, знаеш ли? Така става то когато човек си стои непрекъснато в къщи и никъде не излиза, по някое време започва да си фантазира дотам, че чак започва да си вярва.
Чух я да ми отговаря тихо :
- Стъпвам в стъпки. Това което се случва сега вече се е случило. Тоест някъде го има, а аз само го извървявам сега. Независимо, че го знам съвсем по човешки се тревожа дали ще успея да се справя. Всеки ден мисля за него. Всяка минута мисля. Къде ли е сега...Знае ли, че Ние с него ще живеем заедно до края на живота. Този живот. Защото в онзи пак ще сме заедно. Както сме били и в предишния. Тази година е като онази в когато умря татко - равномерна. Няма скръб, но няма и радост. Рождените ми дни идват и отминават. Нее, не че не съм имала и по-тъжни рождени дни преди да напусна онази къща, ти поне знаеш как живеех - Присила говореше, а аз я слушах. Луда работа! Погледнах я. Изглеждаше добре независимо от налудничавите си мисли. Не излъчваше светлина, но нямаше и тревога. Хм. И кой знае дали мислите и бяха налудничави или наистина предусещаше нещата. Откакто се раздели с Елвис и отиде да живее сама много се беше променила. Спря цигарите и сложи черта на всички стари навици. Нямаше ги и обичайните ухажьори, които винаги се бяха навъртали около нея. Когато ми разказваше всичко това до едно време си мислех, че се е занемарила, но явно не беше. Явно причината беше този въображаем мъж. Дано да го намери щом е успял по някакъв начин да я спре. Дано да се обичат много и завинаги. Дано да са щастливи. Тя заслужаваше да е щастлива. Присила... моята приятелка, която ми идваше изневиделица на гости по празници. Присила, която беше най-непредсказуема жена, която обичах.