автор: sradev

Не, че кой знае какво е станало, но няколко дена ми избягаха. Потърсих ги из пантофите, обърнах джобовете, наврях си носа в носната кърпа - няма ги.

Изпратих разузнавачите на времето да ги намерят, а не се върнаха. И те едни разузнавачи! Отидат в Щастливото бъдеще и там кълка, винце, легълце... Добре, че Брьогел праща репортажи и снимки, та да си ги позная.

Няма как, заемам се сам с търсенето. Отивам в Мрачното минало, а там Слънцето на Великия Вожд.
- Здравей Велики Вожде Слънце! Да пребъдеш през вековете ти и твоята Джуче. Да си видял някъде наоколо няколко мои загубени дни.
- При мен не си губил дни, ето и портретите ми ще го потвърдят.
- Да, помня всичките дни при тебе, сутрин към 4 се будех, казвах ти добро утро и отивах до тоалетната. Дори още имам графити от твоите, купих си ги в последния ден преди ежемесечната обмяна на парите.
- Да, ето още един повод да опишеш красотите на Джуче - няма инфлация, няма спекулация, защото няма лански пари.
Жалко, няма ги мойте загубени дни в страната на Слънцето. Хубава страна, меко слънце, девствени плажове... Пещерата на 40-те крале затворена с 8 тонни медни врати и толкова голяма, че само в антрето й се разхождаше цял влак. Не като оная мижава пещеричка на Али Баба. И онези варосани камъчета край пътя. Все като спомени от незабравимото детство. Прави са древните - Свободата и Щастието се мерят с миговете си, а не с дните. И щастливите дни все отиват в Щастливото бъдеще. Но моите загубени не бяха щастливи.

Отивам да ги търся в долината на Безсмислието, те май че си бяха глупави по рождение.
Ето, само крачка зад телената ограда на Забранения град и вече съм в долината. А там едни душички поскубват трева. Някои по-ентусиазирано, а някои апатично - скубнат едно две на едно място, па тръгнат да търсят друго.
- Хей вие сте едни загубени души, - викам им, защо не пасете трева?
- Първо на първо не сме души, а дни,
второ на второ не сме загубени, а намерени,
трето на трето нямаме си пастир.
- А кой ще ви намери в тоя пущинак?
- Нали ти търсеше своите дни - ето ние сме.
- Ама защо сте души?
- Защото всеки ден е душа. И твоята душа е пълна, ако тоя ден е с тебе. А нас ни подритна и ние се загубихме.
- Не съм ви подритвал.
- Опита се да ни пъхнеш в ланските планове, в тези кухи манекени. А те са като затворници гледани отвън, или пазители - гледани отвътре.

Добре, ще си ги прибера, ще изгоня онези вчерашни планове и всичко ще се върне на мястото си. Те, плановете са такива - хубави и лъскави отвън, но кухи, а реализираните са като карикатури, но поне някаква работа вършат. Само дето тези дни ще си останат тъжни - отминалите дни не можеш да ощастливиш. Най-много можеш да ги пасеш.