автор: ocean_soul

"Прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща."
Пърси Шели


Защо ти ме изпиваш?
Защо разливам капките
любов, които ме поддържат
жива
във хладните ти длани?
Дарявам я на вятъра
да я разкъсва,
влачи,
разпилява
по застиналите пепелища,
из гранитните пустини
на сънища във изгреви изтляли...

Защо не си до мене?
Но аз това не искам -
във полунощи да ме галиш
с пера на слепи врани!
Ала те моля само,
повече недей на вятъра
да я разкъсва,
влачи,
разпилява
да даряваш обичта ми!
Немощна, одърпана върни ми я
тъй някак си... да преживявам...