Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 446
ХуЛитери: 2
Всичко: 448

Онлайн сега:
:: lirik1
:: Albatros

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗлият дух (край)
раздел: Приказки
автор: katbalu

И царкинята се спряла,
пръстенчето си прибрала.
Наредила:
-Нека тук,
просякът да доведат!

Идва той глава склонил,
уморен и унил,
стъпва между двама стражи
и към тях поглежда вражи,
тропва крак пред всеки щит
и намусен и сърдит,
във царкинята се вглежда
и усмихва се с надежда:
-Знам, че с дрехите сега
не блестя!
Не ми се смей,
а с водица ми полей,
Царят- своя мъж срещни
и... да хапне му сложи!

Хубавицата нащастна,
онемяла и безгласна,
гледа ги един до друг:
"Кой е нейният съпруг?"

И тогава "злият " цар,
/цар, а всъщност дух пра- стар/,
се обърна към слугите,
към придворните и пита:
-Я, кажете, кой със ум,
би повярвал в този шум?
Аз не искам да говоря
и със никого да споря!
Този просяк е лъжлив,
селянин и лош и див!
Затова го Вий вземете,
във окови оковете,
затворете го в маза,
без храна и без вода!

Но, църкинята се вглежда,
мисли с някаква надежда,
мисли, мисли, ето на-
вдига радостно глава:

-Днеска аз,
ще поставя тук за Вас
своята задача малка!
В тази амфора дълбока
и на дъното широка,
някога, аз изтървах
и потъна там във прах,
скъпоценна занималка-
огърлицата ми малка!
Нека този, който стори,
на змия да се престори
и от дъното дълбоко,
я извади тука ловко,
той ще бъде господар,
той е истинският цар!

Просякът се натъжи
и унило промълви:
-Аз умея да се бия,
не разбирам от магия,
затова,
как да стана тук-змия?

Другият пък се завтече
и усмихнато и рече:
-Гледайте!
И във земята
той удари си главата
и изчезна в този миг!
Вместо царственият лик
по килимите змия,
тънка,
пъстра запълзя.

Всички ахнаха смутени,
гледаха тъй изумени,
а влечугото напред
се провираше навред.
Стигна амфората бързо,
скочи в тъмното и гърло
и затърси с бързина
огърлицата една.

И царкинята награда,
мигом му дари веднага,
с тежък, плътен похлупак,
го покри във пълен мрак!

Злият дух- сега змия,
грешката си осъзна,
че излъган и сразен
е разкрит и победен.
-Помощ! Помощ!
Отворете!
Вън веднага ме вадете,
или, щом изляза сам,
всичко живо ще изям!

Но, царкинята не спря
пръстенчето завъртя
и незнайно от къде,
се яви за миг джудже:
-О, владетелко прекрасна
и на пръстена всевластна
що желаеш ти кажи
и преброй до -три!

Тя желанието рече,
на мъничкото човече:
-Амфората занеси
в най- дълбоките води,
в най-далечното море
в дъното му да се спре,
под солените води,
нека злото да заспи!

И, джуджето в миг успя,
хвърли го във дън вода,
после в пръстена се ски,
пак да му броят до три!

Там зад девет планини,
зад уханни долини,
зад горите тилилейски,
зад скали огромни, змейски,
чудно царство се разкрива,
слънцето над него спира
и усмихва се в лицата
на децата и цветята,
над двореца с лъч най- нов
грее царската любов.

Само нощем през гората,
сянка черна, чудновата,
с остър нос подобно клюн
и със сврачи, подъл ум,
плаче, охка и нарежда,
че на нищо не изглежда,
вместо волно да лети,
все приведен ще върви
със гърбица украсен,
тъй ще броди ден след ден!

КРАЙ


Публикувано от Amphibia на 19.10.2007 @ 11:29:40 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   katbalu

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

18.06.2021 год. / 18:46:38 часа

добави твой текст
"Злият дух (край)" | Вход | 4 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Злият дух (край)
от LATINKA-ZLATNA на 19.10.2007 @ 12:15:07
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасна е!

Благодаря за удоволствието, Кат!


Re: Злият дух (край)
от marteniza на 19.10.2007 @ 12:21:12
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg
!!!
Абе, трудно е това -
цар да бъдеш в две царствА.
Лош, магьосник, че и мъж,
кой ти дава наведнъж.
Справедливец и съпруг
трябва, ясно, да е друг.
Нека си стои в гората,
в ъгъла на чудесата
тоя зъл архиподлец,
като възел на конец.


Re: Злият дух (край)
от ESEN (esen_zm@abv.bg) на 19.10.2007 @ 14:04:41
(Профил | Изпрати бележка) http://esen.blog.bg/
Вълшебна приказка и сладкодумно разказана!
И тъй като краят е чудесен не мога да кажа да не свършва, но пък искам още и още!
Поздрави!:)))


Re: Злият дух (край)
от Filifjonkata (feishtica@abv.bg) на 17.11.2007 @ 10:34:44
(Профил | Изпрати бележка) http://fyon2013.wordpress.com
Хуууубаво!!!!
Преди да стигна до твоя Зъл дух, бях попаднала тук на едни сложни думи, на една мътно-бълбукаща поезия, в която не виждам нищо повече от интелектуалничене и желание да бъдещ неразбран, вероятно за да отделиш себе си.
Пък моята филифьонска глава има нужда от простички и топли текстове. Мисля си, че вакуум си имаме всички и ако си струва да споделяме нещо, то е смисълът и надеждата, която откриваме.
Благодаря, че ме подреди и ме усмихна. :)