***
На глътки въздух ли
На слънчеви лъчи през прозореца ли
Милостта идва в мен
Объркано питам Господа
Ти
Знаеш как
Кални Господи
Дланите ми
И колко усмивки Господи
Угаснаха заради мен
И които ми вярваха
Как предадох Господи
И пак
На милост идваш в мен
Гледам Го
Не разбирам
Един ден
След дългата раздяла
Учителят ми ще дойде
Очите му ще спрат в очите ми
Усмивката дълбоко
Дълбоко в тях ще заискри
След няколко мига ще каже:
Ти, глупаво градско момче
***
Утрото, в което ще си спомня Господа
Ще се сепна зад затворените ми очи-
Кришна! Кришна!
Ще затичам към поляните
Росни
Спящите още цветя
Него ли сънуват?
А което цвете откъсна
На Него ще го нарека
Гирлянди, гирланди ще оплета
За раменете Му
За гърдите Му гирлянди ще оплета
Ще застеля с цвят пътечката
От неговата порта
До края на селото
Цветя, цветя да милват
Босите Му нозе
Тогава ще изтичам в кухнята
Какво да му приготвя?
Денят е толкова дълъг, дали ще се сети да яде?
И което за него приготвя
Дано благословено да е
И вече шумът ще се чува
Няма да мога дори да се облека по-добре
Ще се втурна навън
Той пред портите си ще е
С шумните си приятели
Щастливците, по цял ден са заедно
Дарът си ще му поднеса
В един миг очите Му
Очите Му!
Ще са в моите
Ще се усмихне
Казаха ли нещо устните Му?
И тогава ще отмине
И сърцето ми ще е разкъсано