Избелелите ми мълчания
са фешън парцалите
които намираш на пода на спалнята си
всяка убийствено хладна сутрин
стареят
с дължината на студено кафе в пластмасова чаша
тесни като вестник
от вчера и изветрял сандвич с руска салата
високи горе-долу колкото един бар стол
с размерите на последен, но наистина последен Смирнофф
дават ти увереност
че скриваш от голото си тяло
цялата уязвимост, на която си способен
правят широките ти крачки и рамене
почти най–убедителния ти поглед
с който казваш на хората Спокойно
Разчитай на мен и Всичко ще бъде наред
инкогнито пребивават
в куфара на търговски пътник
проснат в отсечката между Канзас сити
и Аризона минус мечта
плюс горчиво сладък аква ди Джо
на Армани
обувки от лъвска кожа
последен, най-най последен писък
акцент на каре в носна кърпа от тъмносиня коприна
без да се броят лъскавите детайли
и дребните опити за своеволие
малките ми фешън мълчания
предъвкват между другото
безупречен баритон
бретон сресан надясно
сключени вежди
иронична усмивка
гъвкавото ти приемно време
прегълъщат те като червило терра кота
руска салата и петдесет грама
износват те елегантно
отиват ти
готов си да ги понесеш