автор: katbalu

Във една гора голяма,
във дълбока, тъмна яма,
спи един вълшебен дух,
спи заровен в топъл пух,
спи и сънища сънува,
няма кой да му продума,
скука и безкрайна дрямка,
хвърлят върху него сянка....
Но, веднъж, кой знае как,
откъде, със силен грак,
долетя при него сова
с пакост винаги готова.
Неспособна да мълчи,
тя сънят му наруши:
-Хей, Величество зловещо,
умолявам Ви горещо,
трябва с мен да полетите,
пакост нова да скроите!
Там зад девет планини,
зад уханни долини,
зад горите тилилейски,
зад скали огромни- змейски,
чудно царство се разкрива!
И, царкиня мълчалива
с поглед вперен все напред,
неотменно, дни наред,
вестоносци сто изпраща,
всеки друм отделен хваща,
да пребродят цял светът,
царят да и доведат.
Дар чудесен там го чака,
пръстенчето и в ръката,
пълно с много чудеса
и вълшебства по света!
Щом го завъртиш и ето-
в миг явява се джуджето,
то във пръстена живее
тайни всякакви владее!..
Затова и аз при Вас,
при злокобният Ви Бяс,
моля, с Ваше разрешение
и със Вашето умение,
нещичко да поизмислим,
вдън земя да ги притиснем,
пръстенчето да им вземем!
Царството да им отнемем!!!

И, тогава злия дух,
целият отрупан в пух,
поизтърси си перата,
понаточи си рогата,
съскайки се приближи,
совата от страх се сви...

-Хей, нищожество кресливо!
Стой там малко мълчаливо!
Тука аз съм господар
и на всички съм Ви цар!
Остави ме да помисля,
зло коварство да намисля!

Миг и...цялата гора,
онемя във тишина
и животни,
и цветя,
скриха се
издън
земя...

Девет дни сумтя бесът,
мир не даде на сънят,
нощем скача и лудя,
билки горски прекипя
и над парите горещи
мъмри думи, пали свещи...
Най подир със остър смях,
във небето духна прах,
силен вятър се изви
и от погледи ги скри...

Там зад девет планини,
зад уханни долини,
зад горите тилилейски,
зад скали огромни- змейски,
чудно царство се разкрива,
ала страх във него влиза,
пуснал се е слух ужасен,
облак тъмен и опасен
е надвиснал над страната,
бягат с писъци децата,
всеки гледа да се скрие
и на завет да се свие
зад прозорци,
зад врати
да
се
приюти...
А, небето се разтваря
и светкавица изгаря
въздуха като змия,
из простора бяга зла,
пада бързо на земята,
в огнено кълбо се мята
и превръща се във миг,
в цар, величествен,
красив,
със корона на главата
и със скиптър във ръката!
А , в нозете му стои,
нещо тъмно се върти,
в мантия се е завило
и с очи поглежда диво,
с остър нос- подобно клюн
и със сврачи подъл ум.
-Ой, Величество ужасно,
станало сте тъй прекрасно!
Я-а, къде са Ви рогата
и...копита по краката?
Без опашка, без уши
и ликът Ви цял блести!
А пък вижте мен- злочест!
Ах, несретник, жалък клет!
Вместо пухкави пера
имам щръкнала брада,
вместо волно да летя,
как приведен да вървя?
Със гърбица украсен
в тяло грозно съм пленен!

Царят злобно се изсмя,
щом грозника си видя
Каза му:
-От теб се иска,
мъничко да помълчиш!
Слушай ме и ще летиш!
Тръгвай! Чака ни успех,
царски образ вече взех!

Към двореца устремени,
двамата вървят засмени.
Кой разбрал би в този час,
че това е злият бяс!

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ :)

-