Падащи листа на ранна есен,
тръпнат чувствата в забрава.
Отново късно е.. нов стон..
вие буря мълчаливо в душата.
Задавени думи по устните,
неизречени.. от страх.
Напират отвътре сълзите,
и всеки опит към теб.. плах.
Допират на кожата ти мека,
става само спомен блед.
Докосни ме с твоята топлина,
защото превръщам се в лед.