автор: com_ocio

Понякога, тъй както си стоя,
без да искам, сам си разговарям.
Раздвоявам се. Това не е шега -
дори понякога се разтроявам.

Нервната система ми е в ред.
Вчера ме изследваха тотално.
Доктора разбра, че съм поет
и ми каза: Туй не е фатално!

Препоръча ми да пия аспирин.
Действа - вика - съдоразширяващо.
И спри да пушиш! Този никотин,
ще те съсипе! - рече обобщаващо.

А алкохола - продължи навъсен-
винаги довежда до цироза...
Ще пиеш витамини непрекъснато,
защото ще те хване и склероза.

Докторе, - шептя с треперещ глас -
да ти го, аз... на медицината...
Дойдох да ми лекуваш ишияса,
че булки много... Как да ги подмина?

Сестрата ме погледна крадешком.
Само миг. Достатъчен. Запомнящ се.
И на рецептата отдолу мълчешком
написа номера... На телефона си.

След туй напуснах Джи-пи кабинета
и не в аптека, влязох в механата.
Викам си:- Не бързай! По-полека!
Без нерви! Ще заформиме нещата...

Поръчах бира с готин мезелък.
Раздвоен отпивах с глътки яки.
Моят глас нарича ме: - Балък!
А втория ми вика кротко: - Чакай!

Както спорех нервно сам със себе си,
трети глас ми каза тихо - Може ли?
Опа - викам - няма а са оглеждам.
Уж съм сам, а станали сме множество.

Седмото ми чувство абдикира
не му харесвало във тази кръчма.
Надигнах се. Сестричката паркирала
на масата и водка си поръчва.

Спрях да споря, просто ей така...
Установих, че има телепатия.
След туй такси, кафенце у дома...
На ишиаса почна се терапия.

Няма лабаво. Обслужване добро!
Не по клинични урви и скалички.
Здравна каса... Нъц... Днес на ниво
ме лекуваха с чалъм и...
                          (тук ще е с кавичка)