В себе си усещам
допира на устни
нецелувани.
И ето ден,
а после тъмнина е.
Няма да оставя разумът да
надделее -
очи затварям и две ръце
към теб в насладата протягам.
И две тела жадувани,
един за друго отдавна
са загубени.
Сливат се в нежно отчаяние -
притихват
и отново - вик от щастие
разпалват
и ехо на спомен
в емоцията си
претворяват.