автор: ToZero

    Отново е есен. Отново се чуват заплахи за страшната зима, която ни очаква, за опасните нови разновидности на грипа, които ще ни изпонатръшкат. Отново, преди няколко дни, за поредна година си поставих противогрипна ваксина. Отново, както всяка година, вече усещам първите признаци на грипа – реакция на ваксината.
    Носът ми тече все повече. Главата ми тежи, ще се пръсне. Нима са толкова тежки вирусите? Чудно как издържа зулуската девойка, поставила кош пълен с плодове на главата си.
    Усещам коша. Тежи на главата ми, но аз я изправям, трябва да покажа на мъжете колко съм горда, колко съм здрава, колко големи са гърдите ми, готови да нахранят здрави, силни и работливи деца. Само трябва някой от мъжете да ме избере за съпруга. Те обаче се извръщат настрани, като че не са забелязали красотата ми.
    Защо ли никой от тях не ме иска? Оглеждам се в езерото и виждам, че на главата ми е кацнала голяма птица и с клюна си се опитва да пробие черепа ми и да измъкне голямата вкусна ядка оттам. Аз вдигам ръце да я прогоня. Тя отлита, но ме е хванала с острите си нокти и аз се издигам с нея все по-нагоре.
    Някъде долу езерото проблясва като малка точица. Птицата навежда главата си пред моята и ме поглежда. Това не е глава на птица. Това е грипния вирус, който злобно ми се хили.
    Опитвам се да се защитя, да го умилостивя. Дори съм съгласна да стане мой съпруг. Обещавам да му родя здрави и красиви деца. Той разтваря уста, дали в усмивка или в желанието си да ме погълне, а аз виждам разваления му зъб горе вляво и разбирам защо е такова лошо настроението му.
    Вирусът губи сила. Все пак той е само зашеметен вирус от моята противогрипна ваксина.
    Усещам как бързо падам надолу, право в казан с вряща вода. Къде си прекрасна девойко, къде са твоите плодове? Сега е време да се оженя за красивата зулуска девойка, но нея я няма, само плодовете от коша й падат в казана при мен. Наблизо дяволите играят на зарове. Аз съм техния залог.


Тодор Захаринов