автор: torbalan

(Евангелие от Матея 6: 9-13, Лука 11: 2-4)
И когато Той беше на едно място и се молеше,
след като свърши молитвата, един от неговите ученици Mу рече:
Господи, нaучи ни да се молим, както и Йоан научи учениците си.
А Той им рече: Когато се молите, казвайте:

................................................................................................................................................

Отче наш, и на пишещите братя! Ти, който си на небесата!
Направи така, че да са ни свети перата;
да можем, Отче, да радваме, и очите земни и душата свята.
Да се свети Твоето име, да пребъде нашето паство.
Да вярваме в Твоето обичание, но да се чете нашето страдание.
Помогни, Отче, избави ни, от всяко зло дело отдалеко изправи ни.
И нека дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля , както на небето, тъй на земята!
Направи, Отче, още тъй, че да бъдат светли мислите ни а също пълни листите ни, но доволни уважилите ни...
За да е вкусен, Отче, насъщния ни, дай ни упование в твоето страдание.
И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници.
Но най-вече дари ни, Господи, със своята смиреност, но не с гортдостта на Лукавия!
И напълни, Отче, душите и сърдцата ни, но не със жълтици, Отче, а с любов към всички критици. Защото, Отче, от лукави ласкателства нямаме нужда, а от правдиви езици...
И не въведи ни в изкушение, но избави ни от Рогатия, както от нашите си Бесове отърви ни, защото твое е Царството, и Силата, и Славата вовеки.
Амин.

..................................................................................................................................................


....„Ако царят подари своето съкровище на някой бедняк, последният не счита това съкровище засвое собствено, но навсякъде признава своята бедност и не смее да прахосва чуждото богатство. Защото всякога така разсъждава: това съкровище у мене е не само чуждо, но ми е поверено от самият Цар, и той, когато пожелае, ще си го вземе. Тъй трябва да мислят и за себе си и онези, които имат някои Божии дарби, и да бъдат смиреномъдри да изповядват своята бедност. Ако беднякът , получил от Царя повереното му съкровище, и се е надявал на това чуждо съкровище, започне да се провъзнася като със свое собствено богатство, и сърцето му се изпълни с надменност, Царят ще си вземе от него своето съкровище, и този, който го е имал на съхранение, ще си остане пак такъв бедняк, какъвто е бил преди това... Така и онези, които имат някакви дарования от Бога, ако се превъзнасят, господ ще отнеме от тях Своите дарове, и те ще останат такива, каквито са били до приемането на благодатта.”

Св. Макарий Египетски