автор: junel

Ще те нося винаги в сърцето.
Като тежко ехо ще отекваш дълго в мен.
Онзи свят е по-добър, но високо е небето,
а този тук...не беше споделен...

Не успях да те изслушам, ти ме търси...
да оставиш болката си тук.
Не казах, че успях да те обикна...
и исках пътя ни да беше друг...

Ще те запазя! Ще живееш вечно!
С душата истинска и благородна,
с онзи поглед благ и мил...
Нямах време да ти кажа:
Пътеводител ще ми бъдеш, както винаги си бил!

/ посветено на моя свекър Марин Михайлов Маринов /