Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Навярно е тежка крилатата пръчка
в ръцете на онези- богоизбраните
с широката мисъл и вълшебните пръсти...
Навярно е тежко да знаят какво правят... Навярно е тежко доверието свише-
да се ровят в глината, да я пазят и слепят-
те самите от глина, да знаят и дишат
през острите зъби на познанието...
Те самите- човеци, човека да виждат
капилярно, до фибра- крехък, малък и слаб,
и крехки да успеят да се опазят-
на илюзорна сила да се порадват.
Да надскочат Доверието, да се скрият под ръста си
и по човешки да са щастливи богоизбраните,
под тежестта на червения, своя и чуждите кръстове...
Моля те, Боже, пази и глината, и грънчарите!
Публикувано от Amphibia на 14.10.2007 @ 23:24:13
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Кадуцей" | Вход | 10 коментара (23 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Кадуцей от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 14.10.2007 @ 23:58:35 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Ох, Сребърна... Мъдростта е станиол, а човекът- мек шоколад в джоба на началник цеха, може би... Права си, има я. От нас са само молитвите.
Благодаря ти! И поздрави сърдечни!:) |
]
Re: Кадуцей от regina на 14.10.2007 @ 23:48:50 (Профил | Изпрати бележка) | незнам какво ми стана от този стих, Инди, но се разплаках...
почитания. |
]
Re: Кадуцей от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 15.10.2007 @ 17:31:57 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Да...без Него, слаби биха били и те- бялото братство от ордена на кадуцея. Да пази и тях, и глината! Особено най- крехките, малките топчици!
Поздрав, Мартеничка!:) |
]
Re: Кадуцей от vyara на 15.10.2007 @ 10:42:44 (Профил | Изпрати бележка) | Не вярвам аз, че някой
творец е повече от друг...
И глина наша е съдбата ни -
на себе си оставени сме тук :))) |
Re: Кадуцей от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 15.10.2007 @ 17:34:12 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Имаш право, Вяра. Никой творец не е повече от друг. Защото по- скоро е съавтор...
Благодаря ти за хубавия отзив!:)
Сърдечно поздравена! |
]
Re: Кадуцей от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 15.10.2007 @ 11:40:45 (Профил | Изпрати бележка) | Хубаво, Инди, всеки от нас е и глина в ръцете на другите, и грънчар за другия...Но най-много боли да те счупи някой, който знае съдържанието на съда и не желае да го запази...Питам се, какво удоволствие му носи това - ти да се довериш, а другият да те предаде?
Инди, прости ми, накара ме да размислям...Благодаря за което! Поздрави и късмет! |
Re: Кадуцей от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 15.10.2007 @ 17:41:46 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | За това не се бях замисляла. Може би е друг прочит... Под грънчари имах предвид лекарите...В този смисъл, не мисля, че съзнателно не биха запазили някой съд, и биха предали. И може би именно за това е тежък кадуцея- поради осъзнаването на безсилие понякога... Късмет и на тях, и на всички!
Поздрави сърдечни, Ида!:) |
]
Re: Кадуцей от Dimi на 20.10.2007 @ 22:52:01 (Профил | Изпрати бележка) | Много хубав стих, знаещ и разбиращ от грънчарство и най-вече от хора. Много ми хареса, Писи! |
]
Re: Кадуцей от miglena на 23.10.2007 @ 21:21:14 (Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | Охххх, ако знаеш как съзвучно ми идва този текст с един въпрос, който си задавам напоследък .... благодаря ти за вплетения в текста ти отговор, ясно-виждаща си, както винаги!!!! |
Re: Кадуцей от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 24.10.2007 @ 00:24:57 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Много въпроси си задаох покрай вдъхновението за този текст... Ако си намерила някакъв отговор за себе си, ще се радвам! Ти си човек с дълбока и конструктивна мисъл. На мен въпросите ми се удават повече от отговорите. Нали знаеш... деца сме всички... И като в оная песничка : " Татенце, защо реката корабчето носи? И дащо е прасчо розов, патенцата боси?..." Та така и ние все питаме, а Той вероятно се усмихва и ... може би като нас- в човешкия ни свят, се чуди какво да ни обясни, знаейки, че сме прекалено малки, за да знаем и разберем...:))
Много светлина и радост ми носиш винаги, Вълшебнице!
Прегръдка! |
]
Re: Кадуцей от miglena на 24.10.2007 @ 19:16:49 (Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | напоследък почти всеки ден ме поставя на изпит-ание ... ценности губят стойност, простички неща стават най-важните, после изведнъж светът се обръща буквално наопъки, или рухва, или ... приятели около мен най-вече търсят отговори или по-скоро - пътеката ... уж правят избор, а то сякаш никой вариант не е за избиране ... в един момент стигам до максимата - животът е винаги прав, и следвам само указанията - фигуративно казано - на случващото се ... слушам уж случайни хора да ми казват истини, достойни за класически сентенции ... изобщо, интересно ми е, защото нищо предварително не знам и каквото и да се случи, му се радвам, ей така, защото се е случило :))))) |
]
Re: Кадуцей от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 25.10.2007 @ 23:17:37 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Много, много хубаво и точно си го казала! Наистина, за да може да овладее изкуството на радостта, човек трябва да се откаже от вечният стремеж към знаене на това- онова.:) Опитвам се да откажа " питането" :)))
Усмихнати и сърдечни поздрави, Феичка!:) |
] | |