автор: angar

Ти беше родена, за да бъдеш щастлива,
ала беше ли -
Пепеляшке свенлива
сред принцеси и принцове?

Твойта мила усмивка беше толкова хубава!
Твоят топъл глас беше балсам върху раните!
Твоят бисерен поглед омразата стапяше
и стъписваше злото, унизяващо хората!

Задушиха усмивката,
и гласа ти затиснаха.
А в теб нямаше злоба -
да запази живота ти!

Аз от болка злобея!
За облаги, за слава ли,
ти обвърза живота си с политиканите?

Нека те са избраните,
нека те са помазани!
Но с какво те подмамиха,
със какво те поблазниха?
Да убиват поетите е тяхно призвание -
невъзможното им е да ги създават!

С неподправена обич
ти защо ги обсипваше?
За какво им даряваше
свойта кучешка преданост?
За да бъдеш презряна, осмяна, намразена,
ако толкова горък и бърз
не бе краят ти!

Ти беше родена,
за да бъдеш щастлива.
А изпод масата
ехидно се хили стъкълцето с отровата!