автор: kaliopa_ina

Сочно и кратко, с вкус на смокини,
тръгва си лятото, сгърбват се къщите.
Щом край морето август премине,
възлести пръсти лозниците мърдат.

Виното, с тънкия мирис на минало,
кипва във стомните още по пладне.
Влиза септември, в изби клокочи
циганско лято с матирано рамо.

Схрусква следобеда с бяла усмивка,
миден отблясък в петата му трепва.
Дълго е нощем морето. Горчиво.
Щом идва есен и щом е неделя.