Хвърлихме детската жажда
в кладенец сух и дълбок...
Помниши ли? Баба изважда
пълно ведро. Като смок
в стомните бързо провира
струйката тяло от лед.
Дядо ми пие, не спира,
другите после, подред.
Цялата челяд строена
жаждата ще утоли...
С пръсти от страх вледенени
(Господ дано се смили!)
влачим ведро. Ще ни смаже!
Мъката в него дрънчи.
Девата ще ни накаже -
гледат ни жадни очи.