автор: lightgreen

Какви сме ние?

Ние сме поколението на американската поп-култура,на бързите закуски,на новите технологии,сираци с родители.

Понякога сме отчаяни,самотни,депресирани и безсилни.Понякога се опитваме да прикрием хаоса в главите си и лапваме цигарата,вземаме шишето,смеем се на глупости,подиграваме се с ценности,трупани хилядолетия наред...Защото знаем,че те утре няма да важат.Предусещаме го.Бунтуваме се срещу себе си,а ослепялото от лудост общество,неспособно да приеме промяната,ни обвинява,защото просто отчаяно се нуждаем от внимание.

За тях сме „разпуснати”.Боят се от онова,което виждат,но сами ни захранват такива.Масовото ни духовно самоубийство,безвъзвратно пропилените ни детски години и невъзможната ни невинност сякаш не безпокоят никого.Вярващи атеисти сме,отричаме дори пред себе си колко сме порочни,но вътрешно предусещаме.Силикона въздигаме в култ,отричаме грозотата,ума,таланта.Знаем колко кратък е животът.И го живеем-бързо,полудрогирано,фанатично,като възрастни,но ние никога не сме били такива и няма да бъдем.Ще умрем,мислейки като опорочени хлапета на десет.Няма да разберем друго освен зловещата адска любов и безкористната райска омраза.

Някой от нас никога не са имали детство.Прекарали са ги,забили нос в някой бял екран,стрелящи по несъществуващи чудовища...Като малки ние рядко сме играли,на възраст,на която би трябвало още да се забавляваме с кукли и анимации,ние вече знаем какво е „презерватив”,как се използва,макар и упорито да отказваме употребата му.Зависими сме от тълпата.Смеем се на онези,които не са като нас....Поне да знаехме,че не си струва.

Но сме новото поколение.Сега от нас зависи стария свят.Мнозина с удоволствие бихме го изгорили до основи.