автор: biala_liastovica

Пак гледам със невиждащи очи,
душата ми прелива от мътилка...
Студено е и в гърлото горчи,
тъга танцува в празната бутилка.

Не пия! Ала днеска пих!
Горчилката поисках да отмия...
От лепкавата смрад се отвратих,
воняща от житейската помия!

Хиени и чакали покрай мен
се чудят как живота ми да тровят
и да го ръфат стръвно ден след ден,
в душата ми безмилостно да ровят.

Но нека ровят и след кървав пир,
когато се натъпчат до забрава,
когато се наситят най-подир,
дано с душата ми да се задавят!!!