Получих писмо от моята класна:
"България много пострада..." - пише ми тя,
и сякаш във моята стая прекрасна
майчина мъка до мен долетя...
Разказва ми как на ръба се живее -
сред сметки за парно, за ток и вода.
И как се надява - дано оцелее
духът на Човека сред тази беда...
Разказва за внуци, за Русе, за нашия клас
и как с учениците свои надежди
до снимки за спомен в безкраен захлас
със гордост и обич подрежда.
А аз остарявам далече, безгласно,
не мисля за парно, за ток и вода.
Целунах писмото от моята класна -
и с него България в мен зарида...