- Имах една приятелка, която много харесвах като човек, като същество… като душа, ако искате. Но всички хора се променят и това е нещото, което ме плаши в по- голямата част от времето, което по принцип губя в излишни размисли. И все пак, ако си намеря някой много добър приятел, първото нещо, което си мисля е.. как ще го загубя. Аз не съм интересен човек. Лесно се изоставят такива като мен, най- малкото защото не съм нужна на хората… или може би съм им нужна до момента, в който им разреша проблемите.
Мои приятели просто си намират по- интересна и забавна компания… и аз не мога да им кажа нищо. Ако мога… то какво ще е то? Та тази моя приятелка все пак никога не ми е била чак толкова близка, но след като започна да пуши трева и да се държи отчайващо зле, започна да ми става по- близка като човек, за когото мисля. Къде е сега, какво прави… защо го направи и защо продължава да го прави?
В една голяма книжарница в центъра на града по принцип няма изгледи да се случват катаклизми. Жалко, че тази в случая беше на два етажа… и на втория вместо книги се продаваха дискове с музика. Какво ли не можеш да намериш там, когато ти е щукнало да не пазаруваш от пиратски магазини. В този случай Елт се натъкна на една своя стара позната, която никога и не стана нищо повече от позната. И въпреки всичко не беше безразлична… по- скоро противна и непоносима.
- А, да… и за нея се сетих.- помисли си Елт.- Сама би могла да е по- търпима, от колкото в този случай. Примерно… с още три подобни [опитващи се да приличат на нея] приятелки. Не съм сигурна, че са й приятелки. Но не ми се мисли за нея.
Елт се запъти към друго място на същия етаж… красиво място с плакати и календари на какво ли не. Не се знае дали за да разгледа плакатите или за да избяга от предстоящата близка среща.
- Защо хората трябва да се заяждат с други хора?- мислеше си тя.- За какво? Не може да ме оставят на мира… не могат да ме оставят на мира…
- Я виж ти!- чу се силен и подигравателен глас.
- Ето… започва се.- помисли си Елт, но не се обърна. Тя въздъхна и тръгна към мястото, от където се виждаше първия етаж. Там се облегна на парапета с едната си ръка, а с другата я покри. След това започна да се оглежда и се обърна към четирите момичета.
- Какво стана, Елт?- попита Йоана високомерно.- Да не би да си прекалила с…
- Не те видях, Йоана… наистина.- каза Елт отегчено, въпреки че за да си придаде подобен тон и изражение й струваше много усилия.
- А така ли? Знаех си, че си сляпа. Горкото момиче!
Трите момичета около главната започнаха да се усмихват, да се смеят тихо и да говорят нещо една на друга, като гледаха Елт.
- Объркала си се. Жалко, че толкова време си се заблуждавала.- каза Елт като не променяше тъжният израз на лицето си. Не й беше приятно и си личеше.
- А значи така? И какво си се забутала в тази част на етажа. Сигурно пак си се объркала нещо.
Казвайки това Йоана взе с два пръста един календар и го повдигна с пренебрежение и погнуса, за да види какво пише на него. Но естествено дори не обърна внимание на надписа, а просто се лигавеше.
- Стига си правила мизерии на публични места.- каза Елт и като мина покрай Йоана и приятелките й се запъти към стълбите. Една от трите, които играеха роля на публика излезе напред и се провикна след нея:
- За каква се мислиш?
Елт се спря и погледна с очи нагоре. Това беше един от моментите, в които, въпреки че не е вярваща, се моли на Бога да я изкара от тази ситуация без неприятни спомени. Йоана се приближи до момичето и каза високо:
- Остави я! Тя е смотана!
- Значи падна толкова ниско, че да ми правиш лични нападки в гръб?- каза Елт като се върна.- Не мислех, че си станала толкова страхлива.
Йоана нищо не каза, а момичетата спряха да се смеят. Елт не познаваше другите три, а и дори не помнеше от къде познава главната четвърта. За момент й станаха толкова противни, че й се искаше да им каже какви са всъщност. А и какво щеше да стане ако го беше направила? Единственото нещо, което й пречеше, беше мястото на действието.
- Ти ли ще ме учиш какво и за кого да казвам?- каза момичето в отговор и другите три отново възвърнаха старото самообладание.
- Ами…- започна Елт като погледна една от секциите с дискове, после се обърна отново към Йоана, погледна я в очите и повдигна нещастно вежди.- … явно някой трябва да те научи, след като родителите ти не са си свършили работата.
- Ама много си тъпа!- избухнаха две от момичетата едновременно. Една от тях пристъпи напред, блъсна Елт и тя падна на земята. Другата започна да се държи все едно, че ще се нахвърли срещу нея и ще я набие. Елт сви рамене и си помисли:
- Ясно! Вече не можеш да проведеш нормален разговор без да се задейства стадната реакция. Големи са овце…
- Е? Какво ще кажеш сега, а?- попита по- борбената. Тя беше пълна, ниска и като всички останали в групата- гримирана. Елт беше по- висока, но беше и значително по- слаба като фигура и психически, поради което ударът я съботи на земята. И все пак на Елт й мина мисълта, че цялата работа е глупава, затова каза:
- Искаш да ме биеш ли?
- Какво се заяждаш? А?- продължи едно от трите момичета.
Елт се изправи, подмина по- борбената и още една и стигна до Йоана. Махна косата, която беше паднала на лицето й, и все така спокойно и леко тъжно каза:
- Йоана, укроти овцете си и им кажи да не се зверят на всеки срещнат… не е хубаво. Хората няма да ги харесват. А и те слушат само теб, това е ясно.
Една от трите си отвори устата да каже нещо, но Елт я погледна и каза:
- Моля ви! Не искам да ви слушам глупостите!
После си тръгна. Слезе на първия етаж и от там излезе на вън. В центъра на града беше както винаги прилично пълно с хора. До една градинка бяха подредени една до друга пейки и след като се огледа и въздъхна няколко пъти, Елт се запъти към едната. Седна и погледна раната на лявата си ръка.
- Не… не се чувствам добре. Това можеше да не се случва. Писна ми от подобни момичета, които само се чудят с кого да се заяждат. При това го правят по възможно най- "логичния" начин. Какви са тия: "Ти си дебела, не ми се отваряй"? И други подобни съм чувала.. младите хора вече не се усещат.
В същия момент погледна момичето на съседната пейка. Това беше нейната стара приятелка, която беше започната да пуши трева. Елт не направи нищо, но и не сне поглед от нея. Сякаш се гледаше в огледало. Слабо момиче с бяла кожа и дълга кестенява коса, седнало на пейката гледаше към нея и не променяше изражението на лицето си… сякаш се беше унесла някъде и не виждаше нищо пред себе си и все пак се беше втренчила в отсрещния. Всеки момент… всеки момент ще падне и ще се счупи на малки пърчета и никой няма да се спре, за да я събере.
- Ти…- започна Елт, но не каза нищо повече. Една сълза се отрони от дясното й око и тя усети, колко много й беше дошло. Толкова ли беше хубаво да нямаш приятели, на които да можеш да казваш какво мислиш и какво чувстваш… все пак Елт нямаше такива. И не можеше да каже, че се чувства щастлива от факта.
- Хората вече не са такива, каквито едно време са били.- помисли си Елт.- Сега са овце… да… животни. "Големите" хора! Дали не е имала причина да започне да се трови?
Елт стана от пейката и като мина покрай приятелката си не я погледна, а само хвана ръката й и в същия момент я пусна. Вече я беше забравила… вече не съществуваше за нея… също както познатата на Елт и трите й привържанички. Сега си беше сама за себе си.
'Сребърната Елт' [ книга втора - глава четвърта ]
03.10.2003