автор: marathon

Все по-рядко изравям от съзнанието си ясни спомени. В повечето случаи те са преплетени с картини и образи от различни времеви отрязъци. Едновременното наслагване на несъвместими едни с други събития и факти, се оправдава единствено с това, че те са части, макар и хронологично разместени, от моя живот.
Същото е и със сънищата ми ... Картини, цветове, улици и сгради от различни градове, в които съм бил, по хармоничен начин се преплитат в моите сънища и се напластяват в реконструирани модели, в имагинерни проекти за нови градове. Вече няколко пъти сънувах, че летя над такива градове или шофирам по техните улици. Това странно преразпределяне на пространството, ситуиране на отдалечени една от друга постройки на ново място, е навярно забавна игра за моето сънно съзнание ...
Един ден, както мислех за тези неща, стигнах до извода, че съм изгубил контрол върху своето собствено минало. Полазиха ме студени тръпки от това необичайно заключение. В този момент прозвъня телефонът. Беше Ане-Мари ...

Отскоро ме занимава мисълта за Сара. За нея научих от едно анонимно послание, разлепено по улиците Блайбтрой и Кнезебек. Може би го е имало и другаде, но поне аз не го открих на други улици.
Дали Сара не е живяла тук, наблизо? В хотел Елба на Блайбтройщрасе № 26? Навярно сме се виждали в някое кафене. Тя е пушела цигара и е разговаряла с приятели, а аз съм седял на съседната маса, без да забелязвам тяхната непринуденост. Или просто съм чакал Сара да освободи някоя улична телефонна кабина, за да се обадя на Ане-Мари, на Бербел или... няма значение на кого...
Текстът беше много сантиментален, но навярно искрен, изпълнен с фразите "върни се", "обичам те", "не мога да забравя"," моля те". По това, че бе написан на английски, предположих, че Сара е англичанка. Защо ли е заминала? Предполагаемите отговори в тази посока бяха прекалено многобройни и водеха след себе си нови въпроси. Стори ми се забавно да мисля за Сара като за всяка една жена, която по една или друга причина е останала в моето съзнание след пристигането ми в Линбер.
Може би Сара бе англичанката, на която показах откъде тръгва влакът за Малмьо, докато чаках Ане-Мари да пристигне на Хауптбанхоф. Не, по-скоро тя е работела за известно време в кафене Боген ... А дали не бе онова момиче, което използва претъпканото метро, за да ме целуне незабелязано от другите? Сара може би пееше в групата пътуващи музиканти пред Покрития Райхстаг на Кристо ... ?
Не, не ... Истината за Сара трябва да се крие в онези шест листа хартия, които намерих забравени в кафене Аедес. Написаното ми се стори интересно и като заклет графоман го запазих. Листовете, навярно изпаднали от личен дневник, бяха опит за самотерапия или неизпратено писмо ... Кой знае?

"Живеем заедно от пет години. Олаф ме обича. Но аз знам - той не е човекът, с когото ще прекарам живота си. Любовта ми избледня, изгуби се ... Как да му кажа, че всичко между нас е свършено ...?
ВТОРНИК: Той е толкова мил с мен. Вярва, че така ще продължи дълго, може би - вечно ... Ще го заболи много ... А трябва ли да му обясня ... ?
ЧЕТВЪРТЪК: Олаф не е в настроение. Имал проблеми в службата ... Разстроен е, търси разрешение и мисли на глас. В такъв момент не мога да се реша ...
ПЕТЪК: Краят на седмицата е. Петдесет часа с Олаф! Два дена любене, закуски в леглото, мили думи ... щатц, либлинг ... Преди това ми харесваше, но сега ме дразни. Той не подозира нищо. Чувствам се неловко. Мисълта, че скоро ще го напусна ме разсейва - не съм тук. Обмислям къде бих могла да отида ... Мъжът, който прави тези движения напред и назад ми е чужд ...
НЕДЕЛЯ: Мразя се! Мразя се, защото продължавам да спя с него! Ужасно е да се любищ с някого, когото вече не обичаш. Гласът, дъхът, пръстите му ... Потрепвам от допира с косматите му гърди ... Не мога да го докосвам ... Преструвах се ... А вечерта няколко часа се разхождах безцелно, само да не сме заедно, да избягам ... поне за малко ...
ПОНЕДЕЛНИК: Разговарях с майка ми по телефона. Тя беше ужасена. Мислеше, че той е най-добрият ми избор. Беше объркана ... Дори повече от мен ... Трябвало да се преборя с чувствата си. Те били временни ... Съветва ме да изчакам, да не избързвам ... Вечерта е ново изпитание. Целувките му ми причиняват болка. Усещам члена му - пропастта помежду ни е непреодолима ...
СРЯДА: Всичко в него ме дразни. Как се храни, как дъвче, самоувереният му поглед ... Вбесяващо !
ПЕТЪК: Днес ще му кажа. Не мога повече да потискам чувствата си. Но как да започна? Докато готвя в кухнята, на чаша вино ... или веднага, след като влезе в коридора ... ?
СЪБОТА: Неговите родители ни изненадаха. Ние играхме ролята на щастливци, по-точно аз ... Какво очаквам още от него ... ?


(следва)