В двора котка мързелива
се опъна да почива
в сянката на стара круша
и легенди да послуша.
За дедите си юнаци
със самурени калпаци.
В колко битки са се били
и земи са покорили.
Мърка нашата Котана,
славата и е голяма
от геройски род излиза-
чак перчама си зализа.
Но до нея круша тупна,
котката веднага хукна
и от страх трепери цяла-
нито жива,ни умряла.
За мишоците в квартала
тя е вече книжна хала.
И като се разиграха
цяла седмица не спряха.