Отгде се взе?!
Каква неясна сила...
В кръвта човешка болката да спреш.
Като мълния сърцето ми прониза
да те нося.
Душата ми ,пречупена на две.
Поглеждам те-божествена икона.
И няма грях във моите очи.
Сърцето ми закотви към амвона.
Душата ми смирена пак мълчи.
Усещам ставаш по-далечен,
омаен,призрачен,незрим...
Защо реши сега да дойдеш?
Защо си тъй красив,неуловим.
Осъждаш ме!Разпъваш ме на кръста.
Обсебваш тихо моята душа.
Но знай,до смърт ще те обичам,
тъй както ти обичаше Света.