Здравей писателю!
Не съм писател, бе!
Гледам те - пишеш, пишеш...
Пиша отчети, попълвам формуляри. Хиляди страници отчети.
Че кой ли ги чете?
Такива като мене - чета хиляди страници отчети.
А, значи си читател.
Не, бе, нали ти казах, че не съм.
Е как така: пишеш и не си писател, четеш и не си читател? Значи си графоман и библиоман.
Не, не обичам да пиша, а в къщи имам само Клетниците, наследство от дядо ми. Такава ми е работата.
То винаги писането и четенето са трудни.
Не винаги, дори и на тези които се оплакват това им прави удоволствие.
Значи като има удоволствие, то има писатели и читатели.
Писател е този, който е направил кеф на някой читател, читател е този, който е направил кеф на някой писател.
Значи графоманите са Писатели.
Те не четат произведенията си - нямат си Читател.
А твоите отчети чете ли ги някой?
Има такива, както аз чета чужди отчети.
Значи си Писател.
Но на тях не им прави удоволствие да четат отчетите ми.
Много сложно стана - за да си Писател трябва да изпитваш удоволствие от това, че някой изпитва удоволствие, от това което си написал. Ами, ако този някой ти е враг?
* удоволствие - удо до воля или уй-до-воля