Ако е трябвало да пиша залъгалки,
да нижа лесни рими за децата малки,
и аз навярно люлка щях да залюлея
и прости песнички за дойките да пея,
с които нежно да приспиват младенците,
да укротяват свойте питомци сърдити!
Ах, по-добре да трупах стихчета такива,
но да не беше участта немилостива
да плача върху гроба глух на дъщерята
и да упреквам за жестокостта съдбата.
Но нямах избор: не запях приспивни песни,
че не очаквах в тях талантът ми да блесне;
към трените пък случаят ме блъсна -
безценна загуба на дъщеря невръстна.
Каква е ползата от този плач, не зная -
сега съвсем не ме интересува краят.
Не пях на живите - на мъртви днес ще пея,
оплаквам чужда смърт, а сам едва живея.
Напразно страдам! Хората от свойта орис
зависят и изпитват радост или горест.
О, правило без правда! Строга Прозерпино,
владетелко на сенките! Дете невинно
Оршула бе, на този свят не бе живяла,
не беше се нагледала и наиграла
на ясно слънчице по пясъка крайречен,
а тръгна, клетата, към оня мрак всевечен!
От този светъл свят - ни радост, ни възхита!
Тя само раждането и смъртта изпита!
И вместо да ги радва със шеги, забави,
тя в тежки скърби майка и баща остави.
Превод: Иван Вълев