Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: angelgb
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14018

Онлайн са:
Анонимни: 390
ХуЛитери: 1
Всичко: 391

Онлайн сега:
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМолитва за повече обич по света...
раздел: Есета, пътеписи
автор: jurasik55

Ако пътувате от север на юг към Керб Ал Аллах /Кербала/ в Ирак, на около 10 – 12 километра от града, отстрани на шосето ще видите една табела, която сочи, че ако завиете наляво ще стигнете до Вавилон... Най великият град на света, създаван някога от човешката цивилизация!
В момента той представлява една купчина камъни, които с нищо не говорят, че в античните времена точно на това място се е създавала наистина човешката цивилизация....
Помолих шофьора да спре за малко до табелата, написах по долните редове на едно парче хартия и ги залепих върху табелата. Дали след вече почти три години този лист хартия стои залепен на същото място – не мога да ви кажа, но текста го предоставям на уважаваните читатели.
Цветан Бекяров

Господи, каквото и да е твоето име, цялото човечество наистина се прекланя пред теб!
Но човеците, не знам защо, отново не те разбират. Не могат да преценят, че вътре в тях непрекъснато се прокрадва изворът на съмнението – ето, този Бог е мой, а за другите – чужд...
Не може ли човечеството да разбере, че сегашните преплитания на вярванията в теб, след още няколко века от сътворението на света, дотолкова ще се смесят, че заплождането във всяка вяра няма да бъде необходима.
Човечеството най сетне ще разбере, че ти си единствен и ще започне да съжалява за пролятите тонове кръв ,и то за какво?
Този Бог е мой, а за другие чужд...
Всеки те пресъздава в себе си по свой индивидуален начин, после създава огнища, семейство, деца, къщи, които впоследствие превръща в крепости...
Някакви камъни после...
Отново безпокойство, и по този начин се появява отговорността му пред създадения само от него свят.
Но това не е твоят свят, Господи...
Ще трябва наистина да минат още много векове...
Само чрез кръв –да доказваме твоето достойнство...
Докато разликата в мисленето, за начина на сътворение, напълно вече се претопи и те сътворява, в един общ свят за Тебе, който определено няма да прилича на нашия...
„Стига кръв, Господи!”
Затова не вярвам, че желанието за сътворение ще унищожи някой ден собственият ни творец.
Защото всички ще приличат отново на тебе...
Затова не ти вярвам...
Поне засега...


Публикувано от BlackCat на 08.10.2007 @ 11:06:40 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   jurasik55

Рейтинг за текст

Средна оценка: 1
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.09.2022 год. / 00:01:37 часа

добави твой текст
"Молитва за повече обич по света..." | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.