автор: marteniza

Битувах си в старинно огледало,
но хрумна ми оттатък да намина.
Освирка ме за щяло и нещяло
на живите враждебната дружина:
говорех на забравени езици,
изказвах не съвсем уместни мнения,
напасвах в тъй досадната матрица
на близки от предишни поколения...
Оттеглих се без много мурафети,
с отрязана от живите квитанция
при мъртвите бащи, сансеи, поети.
Останах зад стъклото. На дистанция.
Решиха да направят екзорсизъм –
да счупят архи-злото отражение.
Главните им с тийнейджърски цинизъм
кълбяха под носа ми напрежение.
Възяк, не трепна образът на тялото
и странно, но през димната завеса
от моята страна на огледалото
изглеждаше, че призраците те са.