автор: ESEN

Вятър в косите ми мислите брули,
обагря във есенни багри света.
Забогатяла с изстрадани хули
жив водопад е във мен мисълта.

Хиляди капки пороя отнася
в бушуваща бездна копняла покой.
И стон, но и свежест вятър понася
от удар родени рояци безброй.

Поемат отново в русло надолу
до следващ кипящ от страстта водопад.
Отново преплитат се думите в слово
каскадно бушуват и ...
                             няма назад.