автор: marathon

Центърът на Линбер е само на една спирка с метрото от Савиниплац. Ако пожелая, мога и да не го ползвам. Блайбтройщрасе свързва Ку`дам с Кантщрасе. Триъгълникът, който се образува между Блайбтройщрасе, Савиниплац и Гролманщрасе остава тих и по свой начин привлекателен.
Моята квартира е срещу кафене Цилемаркт. По-нататък се нареждат други малки кафенета, пицарии, локали и ресторантчета, в съседство с бутици, чиито витрини правят лика на Блайбтройщрасе пъстър и интелектуален. Човек тук може да закуси в кафене Цилемаркт или в Кузан франсез, да обядва в индийския ресторант, а ако не му понася азиатската кухня, да отскочи до
ресторант Лубич или до испанския - Дон Кихот. Ресторант Сан Марино, на Савиниплац, хората посещават предимно вечер. В късните следобеди много шум се вдига от бирарията Дванайсетте апостола.
Аз предпочитам Терцо Мондо - един невзрачен и занемарен от съдържателя си грък локал, който се намира на Гролманщрасе. В него често се събират млади поети неудачници.
- Ако направя ремонт, веднага ще загубя клиентите си - обича да казва старият Арис и при това винаги със сценична театралност. - Хората са свикнали с изсивелите стени и надраскани маси. Промени ли се само един милиметър от пейзажа и с мен е свършено! Най-лесната работа е да разгоня клиентелата. А кой желае това !?
Вярно е - едва ли някой си представяше, че Терцо Мондо би могъл да изглежда по друг начин

Някъде наблизо живее Майкъл Хъдсън, с артистичното име Медина. Той играе в Дойче опер. С него се запознахме в Кузен франсез, закусвахме на една маса и разговаряхме.
- Аз очаквам един приятел. Той ... Той е малко особен... Разбираш ли? - каза Майкъл.
Не, аз не разбирах, но кимнах в знак на съгласие и с пълни уста смотолевих едно: "Аха!"
Щом Щефан дойде, той ме стрелна съвсем недружелюбно с поглед, с леко присвити устни, после се усмихна на Майкъл, здрависа го и някак без желание пусна ръката му.
- Той е такъв, не си прави погрешни изводи... - обясни по-късно Майкъл. - Щефан просто много държи на мен.
В Европа Майкъл бе впечатлен най-много от запазените традиции, от самобитния колорит на всяка една европейска страна. Допадаха му всички кухни, а за най-добра фолклорна музика считаше българската. Но в същото време не криеше гордостта си, че е американец, макар да бе споменал веднъж, че прабаба му е била мексиканка.

От първия етаж се изнесоха Чехови. Те са емигранти от Украйна. Говореше се, че си купили подправени еврейски документи, с които получили разрешение за постоянен престой. Преместили се в друго жилище, защото се страхували, че някой ще ги издаде. Последните няколко месеца те били прекалено учтиви със съседите. Особена напрегнатост се четяла в неспокойния поглед и нервните пръсти на Татяна Чехова. Аз не ги познавах добре, те напуснаха жилището си малко след моето пристигане. Чехови се преместиха внезапно, без някой да разбере къде отиват. Навярно са искали да открият такова място, където никой не ги познава ...


Съюзниците си отиват. Паради, тържественост ... Но е тъжно някак си, градът губи от стихията на езика си, хиляди части от Линбер се пръсват по света и започват да съществуват независимо една от друга, да разделят пространството и времето. Градът ще отбелязва дълго в биографиите на мнозина пределни дати - живот в Линбер и след него, живот преди Стената и след нея ...

СЛЕДВА