автор: fiera_inqueta

Неска Пена ногу ма стривожи,
ми звънна ощи рану сутранта,
кузата ръгнала ф пулянити да оди
и нямалу ут нея и слида.
Прувикна са, със зверски реф ма дигна,
путскочих зер, краката си струших.
На дидиктиви ши са праИм, да убходим,
на сякъде де що ималу гури.
Скочих ас, убляках са набързу,
забратката нахлузих и утзях:
-Толкус рану кък ши ма събудиш,
ни си ли чувала, чи орта спят ма, а?
Ма нищу де, галошити наложих
и хукнахми приз сичкити сила,
плакати бучихми на сякъде де можи,
ма ут кузата няма и ина слида.
И тъкму сеннах ду риката, кату пакта,
да тъна ф мисли де й утишла,
насреща гледам у даличината:
Пено, туй ней ли твоята куза?
Кат скочи начи, зе да са прузина:
ила на мама, убаата ми тя.
Де одиш ти, баш приди зима?
Уплаших са за тебе бря, жина!

Ся сън ма блъска, тряа са прибирам,
закот ни мой да`н са спи, нъл така?
Пък утре мола ви, чий ногу важну
звъннети ми у седем сутранта.