автор: gorski

Всички плачове на Хераклит, елате,
тъжни песни Симонид да ми изпрати,
всички жалби на света и всички мъки,
всички стонове от рани и разлъки,
сбирайте се в моя дом и помогнете
да оплача свойта щерка, свойто цвете -
грабна я смъртта с ръце неумолими
и така от мойте радости лиши ме.
Тъй змия, съгледала гнездото скрито,
грабва дребни славейчета, със които
алчно гърло да насити; а горката
майка писка, връз убийцата се мята,
но напразно! че и нея туй я чака,
и едвам се скрива, бедната, в гъстака.
Някои ще кажат: "Плач напразен!" Може.
Но какво, какво не е напразно, Боже?
Всичко е напразно! Няма участ лека!
И заблуда е животът на човека!
О, дали да жаля, без скръбта да крия,
или с цялата природа да се бия?

Превод: Иван Вълев