автор: Tiranozavar

Сладко е. Разтопена захар преди да се превърне в карамел. Кристалчетата се топят, блясъкът им изчезва. Добри спомени.
Сладкото ще превърне белите ти зъби в черни камъчета, казва тя. И той се опитва да яде по-бавно. Да се наслаждава на всяка хапка сладост зад зъбите. Да опитва всичко предварително. Пъхва показалеца си в буркана със сладко, докосва повърхността на мармалада и бавно поставя показалеца на върха на езика си, докато изтръпне. И тръпката се спусне по гръбнака и стигне чак коленете. Яж по-бавно, казва тя. По-бавно, си представя той, и забавя движенията си, извръща бавно глава, за да я погледне, бавно облизва устните си и иска тя да отвърне поглед от него, за да посегне за още. За още малко сладко. Съвсем малко, мамо, съвсем, съвсем мъничко.
После книгата, която разгръща с притеснение и срам. Книгата, в която са нарисувани голи хора. И която никой друг не трябва да види. Затова той я разгръща само нощем. Свит под одеалото, с изтръпнали колене и треперещи пръсти. Описва контура на телата, души страниците. Лоши спомени.
После нещо в корема му започва да трепти и той чака шумовете в къщата да изчезнат, за да стане и опита още веднъж от сладкото. Този път по-бързо. Пристъпва като крадец по студения под, отваря хладилника, отвива капачката и я облизва от вътрешната страна, между зъбците. После пъхва малката си детска ръка вътре и потапя пръстите си. Завива отново капачката и също тъй безшумно се плъзва към стаята си. Завива се през глава и бавно облизва пръстите си. Един по един. Средният му пръст докосва чак сливиците, а може да стигне и по-надолу. В тъмното, откъдето извира гладът. После поставя мократа си ръка върху корема и иска да усети движението на сладостта. Затоплянето на кожата, първите стъпки на съня. В който може да прави каквото поиска. И в който той не я пуска.
Добри спомени. Те са като книга, със слепнали една за друга страници. Книга, която още мирише на мастило. И книга, към която го е страх да посегне. И лоши спомени – книга, с изхабени страници, подвити в крайчетата, едва забелязващи се букви. Като онези книги, над които застават свещениците и гласовете им политат към куполите на църквите и гонят гълъбите оттам.
Сладкото заглажда вътрешностите му. И той усеща как в него, от вътрешната страна, израства едно друго момче. С мазна кожа, мазни устни, гъвкави пръсти. Момче, което не се страхува. Друго момче, съвсем различно. Момче, което усеща мускулите на корема си и твърдта под него. Момче, което смело впива поглед в очите на момичетата. Момче, което може да причака някое от тях и да го докосва. Да го пипа със здравите си ръце. Да зарови устни в чуждите устни. Да души с острия си, правилен нос, миризмите му. Да облизва капчиците пот зад ушите. Момче, което не се притеснява да вдигне полата на момичето и пъхне пръст в нея. В онова меко, гладко и влажно място, което трепти под неговата кожа и кара вратът му да се схваща.
Другото момче. Което майката не познава. Неговият най-добър приятел. Другото момче, което рита котката на двора и със стиснати устни наблюдава полета й във въздуха. Усукването на настръхналия й гръбнак. Момче, което не се стряска от плесница по бузата, нито от удар в рамото. Момче, с тежки юмруци, което не стиска очи, когато удря. И иска да види кръвта, бликването на първите капки под кожата, да усети с върха на езика си топлото й тяло, сладкия й, опияняващ вкус.
Лоши спомени. Първия белег по лицето на другото момче. Получен от чужд юмрук. От чужди ръце. После гърбът на първото момиче, което успява да му се изплъзне и паническият му писък, който пробива ушите му. Страхът в ужасените й очи. После едни други очи, по-твърди, по-сурови вгледани в неговите. Един друг глас, глас, който обича соления вкус и кара очите му да сълзят. После невярващия поглед на майка му, която повтаря – Той не е извършил нищо лошо, той не е такова момче. После паренето в ухото му, когато я чува да казва – ти си животно, ти си едно мазно, дебело, грухтящо животно.
После студът, който го пристяга в стоманената си прегръдка. Един мъж, който се опитва да го прегърне и да направи с него всички онези лоши неща. Лошите неща, за които всяко момче е предупредено. И което всяко момче си представя като кошмар, който превръща всички момчета в момичета. После твърдата земя, която лети под краката му и чийто край той иска да стигне, да се изплъзне от лошите мъже с горчив дъх и остри зъби, които му причиняват болка.
Лоши спомени. Една жена, която среща, докато тича през света. Тя е висока като него и мека. Тя позвалява на езика му да докосне нейния. На зъбите му да се ударят в нейните. На ръката му да влезе в нея, на тялото му да я притиска. Той харесва тази жена. Харесва му миризмата й. И очите, които отскачат от неговите и гледат някъде зад гърба му. Харесва гласа й. Извивките му. Шумоленето на устните, докато той влиза в нея, викът й, който го блъска в гърдите и кара животното в него да ръмжи. Тя поема движенията му като памук, обгръща го с топлината си, отдава му се. И той чувства как гърбът му се издължава, мускулите му стават по-силни, ръцете му по-здрави. Иска да пази тази жена. Да покаже пред нея силата на дланите си, да й направи сянка с раменете си. Жена, която му позволява да я разглежда на сантиметри от кожата. Да опита с езика всичките й вкусове. Потта е солена, и екстазът също. Устните й с дъх на тютюн. Кожата й с прозрачен вкус, като дъжд, който се изпарява бързо, близнал трескавото й тяло.
После очакването. Спокойната радост да докосва корема й и усеща движенията вътре в него. Настръхването на кожата му, когото внезапно разбира, че нещо с него се е променило. Че може спокойно да посяга към мармалада и облизва пръстите си пред нея. Усмивката, а после и смехът й, когато той поставя дългия си показалец върху своите, а после върху нейните устни. Захапката й, острите зъби, които се впиват нежно в китката му, търсят пулса и размазват в ръката му разтопената захар. После тя се отскубва от него и показва корема си, в който някой друг, съвсем нов човек за първи път е опитал от сладкото. И едни съвсем малки устни са отпили от мармалада без забрани, без глас, който настоява „Яж по-бавно”.
После появята на новия човек. Внезапна. Рязка. Нов човек, който не е съвсем човек. Има малки ръце, с по пет пръста в края им, има два крака с по пет пръста в края им. Има две очи и клепачи, в тъмнорозово. Има чело, коса, нокти, има корем, гръб, мишници, пъп. Но няма уста. Няма тъмночервени устни. Нито сини на цвят. Нито изпръхнали, нито задъхващи се. Нито плачещи, нито усмихващи се. Човек без глас, без зъби. Без език. Без хранопровод. Човек. Съвсем нов. Един човек без лоши спомени.