автор: didislava

Бе във дрямка черното пиано,
и клавишите стърчаха отегчено,
нотите – старателно прибрани
в школите, с корици похабени...
Спи...
Тъгува...
Спомени изплуват...
Спомени за две ръце неспирни,
чиито пръсти шеметно танцуват,
леейки мелодии ефирни...
Имаше живот в това пиано...
Можеше до сълзи чак да трогне,
да извайва чувства преживяни,
нежни, по-лирични или огнени...
Спи...
Бленува,
дишайки копнежно,
за ръцете, вдъхващи му сили ,
пръскащи наоколо надежда,
ноти и клавиши покорили...
Но... се стресна,
някой близо седна...
плахи и несръчни две ръчички...
плавно нижат звуците поредни
до, ре, ми ... сякаш чете на срички...
Събуди се, лъскаво пиано,
Сърчицето детско те обича...
Усмихни се и свири...
Фа, сол, ла, си ...