автор: vanya777

Вървя по уличките малки,потапям се в древността.Времена отминали-далечни а сякаш в този миг са оживели.Сгради старинни пропити със спомени за някогашните
величия.Катедрали дъхащи на вечна вяра и традиция.Морски бряг на който заставам и срещам духът на Колумб,човекът погледнал и открил новият свят..Театри пленяващи с уникалността си,дали на света първо стъпките на това изкуство.Творци надминали времената си преминаващи в бъдещето ,подарили на човечеството изящност и красота.Тореадори срещащи се очи в очи със смъртта.Пресичам площади оглеждам се във фонтаните “и търся Вас”.Търся онази топлина която усещам вървейки по сокаците на Търново.Онзи смесен дух от излъчването на Пловдив,онзи мечтателен дъх на Черноморското крайбрежие,онази изящност и красота в зелените улици на Стара Загора,силата на Родопите,синевата във върховете на Пирин и Рила,спокойствието и усмивката на Тракийското поле,богатството на Златна Добруджа,красивият и обединяващ Дунав.....Търся слънцето изгряващо и залязващо над България!Намирам Ви в сърцето,дълбоко приютени в клоните на вековен дъб.Долавям гласове звучащи като песен на родният език и топлина се разлива по вените ми.Стигам до къщата с гордо издигащият се бор отпред,отварям очакващата ме топлина и се сгушвам до едно унасящо спокойствие.И в този момент усмивките Ви ме галят като ръчичката на малкият ми син,който ми пожелава-лека нощ....