Тя идва
без да си я канил,
тихо пропълзява
и се сгушва
там дълбоко
при душата ти
и заживява –
тя, тъгата.
Усещаш я,
а после я забравяш,
замръзнала е
или е излязла,
но изведъж
светкавично се връща
във вените ти –
тя, тъгата.
Бориш се
да я изтръгнеш
от тялото си чак до корен,
а тя напук
събира нови сили
и отвръща
неуморно –
тя, тъгата.