автор: junel

Тъмна мъгла. И тишина.
Нощта задъхва се, души я самота.

Една усмивка, ледено студена.
Една ужасна усмивка на луна.
Танцуват във мъглата
Желания ранени, угасващи мечти,
И страст, която се разбива на парчета
В свирепа пустота...

Бушува огън във душата.
Изгаря всяка пробляснала звезда,
А около него думите ми зъзнат.
Мрак, тъга,
А сред сълзите белее се следа,
Но те не могат дните, думите и теб
Не могат да ми върнат...

Шепот глух раняваше гърба ми,
От ръцете ми грабеха нечии ръце,
Усещах удари, след тях - усмивки
И страшно много болка се събра в моето сърце.
Аз нямах сили –
Гледах танца във мъглата
И от чувствата си късах,
За да заситя глада на тъмнината.

Затичах се в нощта, есенно безпътна
И илюзии безчет прободоха моите нозе.
Спрях се.
И сърцето ми изтръпна –
Една любов край мен издъхваше,
Погледна ме със поглед празен,
Но самотата ми със себе си не взе.......