Като момиче запрятам
поли до коленете
и нагазвам боса
в разпенената вода.
Господи,
не е остаряло сърцето ми -
чайки вдигат нагоре
запленената ми душа.
Тези синьо-зелени талази
заприиждат в очите ми,
будят кръвта.
Тази вечна вода пази
от безветрие
и безвремие
моята скитница -
душа...
Ружа ВЕЛЧЕВА