автор: nedelya

Мили боже какво ми стана
Сънен прашец за мен не остана.
Какво ли толкоз имам да кажа
Думи самички скачат при мене
на рояк и по единички
изкривени чевръсти, малки големи
сини и бели, тънки и тлъсти.
Думи усмихнати, думи смутени,
С тежки стъпки и думи на пръсти.
Съскат като камшици орисници.

Бързат, препъват се
Със съня надпреварват се
Колко ли има преди мен сгазени
Как ще отсея кои мои сте
Кои запазени

Замайвате ми главата
Подканяте ме да ви погаля
Както сте мръсни и уморени.
От къпане просто нямате нужда
Само при четящите вие се връщате.
Чисто разбрани.

Бръмчите, жужите порой нестроен
Коя е най-важна в купа здездоброен
Искате да ви подредя в редички
Лъснати спретнати не по самички
Да може високо да полетите
Чак слънцето да затъмните.