автор: strega

заровила съм сянката си в пясъка
и този бряг е толкова бездомен
танцувам по ръба на хоризонта
където се разхожда само слънцето
в хрущенето на мидени черупки
потъват всички викове за помощ
животът ме притиска в кръгли шепи
оставил в мене дяволско зачатие
в очите ми горят като на клада
разсипаните спомени за бъдеще
и лавата изтичаща от думите
дълбае по набръчканата кожа
на сърцето ми
гнезда на гарвани
светът не е устроен за мечтатели
догоних птиците отлитащи на север
не искам да се къпя в светлина
звездите са илюзии за девственици
ще върна пясъка на мидите
да го превърнат в перли
а себе си ще посадя
в прахта под розите