автор: oziris

Съвременна приказка за стълбата

– Кой си ти? – попита го Дяволът.
– Аз съм гъзар по рождение и всички яки пичове са мои братя! О, колко яка е водката и колко леки са пичките! Ти па къв си?!
– Аз съм Пазителят на Стълбата.
– И кво? Като са та турùли бодигард, да не си най-големее тука?
Това говореше млад момък с гъзарска прическа, готини черни очила, множество обеци и ланци. Той гвачаше дъвка пред стълбата – дълга стълба от бял мрамор с розови жилки. Очилата му бяха насочени към една мазна пичка, зад която като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи, черни ръце... И пичката влезе в близкото кафене, с което сложи край на вниманието му.
– Глей с’я, каи колко да ти бутна и ми са мани от глаата...
Това говореше млад момък, гвачащ самодоволно дъвка.
Дяволът се усмихна:
– При мен обаче, тези не минават. Аз не искам пари.
– Тоа па, ти в ред ли си уе? Ми кво искаш тогаа?
– Дай ми слуха си!
– Слуха си! Ти кво, бъзикаш ли съ? Закво те е?
– Трябва ми. Но спокойно, аз ще ти дам друг, по-добър.
– А, не, нема а стане таа раота. Къв по-добър предлагаш?
– С него ще чуваш само това, което искаш.
– Тва убуу, ама искам да кара поне до девеесе!
Дяволът пак се усмихна:
– Той и до сто може да изкара...
Момъкът с тежка крачка прекрачи две стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:
– За да минеш още две стъпала, аз искам очите ти!
– А много не щеш ли? Забраи!
– Разбира се, че ще ти дам други, по-добри. Нима не си доволен от слуха си?
Момъкът се вслуша:
– Баси: сички ма превъзнясат, пичките викат, че ма искат, щот изглеждам яко, не зарад мангизите ми. Хуу, зимам и очите тогаа, ама глей и те да траат!
Дяволът:
– Ще траят те, спокойно...
През всеки две стъпала Дяволът вземаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, само и само да стигне там и да гуляе с тлъстите барони и бизнесмени, където „водката и мангизите се леят като реки”. Ето едно стъпало, само още едно стъпало и той ще бъде при тях!
– Аз съм гъзар по рождение и всички яки пичове...
– Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало и ти ще си при пичките, виж ги.
И момъкът видя разголената плът, обгърната в грях и порок; видя лишените от човешки образ тела, които смучеха човешка кръв и се къпеха в пари, прорязвайки тишината със сатанинските си смехове.
– Само още едно стъпало, и ти ще си там. Но аз винаги за това стъпало...
– Бе я млъкни, уе, смотаняк! – каза гъзарът и боксът му поздрави лицето на Пазителя на Стълбата.
...И като лятна буря, гневен и сърдит, с леко разрошена от сблъсъка, но все пак яка прическа, той скочи от последното стъпало и се завтече към най-пищната мацка, която моментално бе преценена от новите му очи.
– Ти пък кой си, уе, сладур? – лигаво и лукаво го попита тя.
– Аз съм гъзар по рождение и всички яки пичове са мои братя! А пичките, коте, са ми всичките в краката!