автор: LATINKA-ZLATNA

1.

Вълните галят голото ми рамо.
Една медуза плахо ме целуна.
Във трепета на синьото му тяло
усещам ритъма на чувствата.

И ден, и нощ морето ме ухажва
като петнадесетгодишен момък.
От нежност обладана се хвърлям
във прегръдката му и потъвам.

2.

Мое мило, Море!
Ти свенливо докосваш нозете ми,
галиш ме с водорасли и миди.
Поздравяваш ме с цветове на дъгата.
Ти танцуваш.
Ти трептиш.
Ти ме любиш
и крещиш:
"Всичко, що е мое
е твое, момиче!"
И се вливаш в мен
цялото... цялото...

И след хиляда години
аз ще нося топлината
на ръцете ти сини.

3.

Представих ти
принцеса, Елиа, Море.
Най-чистата роса.
И най-нежната орхидея
в прегръдката ти
сложих.
А ти се разбунтува.
Развилня.
Изпрати ветрове
и бури;
разби със трясък
всичките си замъци;
изхвърли на брега
русалки млади
и с една вълна се опита
да я отнесеш.
А тя от страх успя
да извика само
"Оma! Oma!" *

Приятелю,
от ревност просто полудя
и от Дявола по-черен стана.
Да ви деля - не мога!
Люлеят ме и двете
Любовта
             и
                 корена.

(А колко малко исках -
да я посрещнеш като
своя внучка.)

* Oma - от немски ез. на български език означава "бабо"