автор: ocean_soul

Защо надгробното ридание
сърцата вкопчва в костелив юмрук,
в душите с ноктите дълбае:
"Човеко, ти си още тук!"
И някак
сивото безвремие,
на живота линиите разчертало,
се преобръща
за миг..във мисли онемяли..
...
Боя ли се от теб?Едва ли-
и сетния си дъх ти подарявам,
цвета на устните ми нека да изпиеш..
Ала едно не зная само:
Защо ти,Смърт, ни трябваш
за да осъзнаем, че сме живи?