автор: alex_ucho

Поостаряла си вече, любима моя,
но още си знаеш работата своя.

И да започнем, че няма време,
а зная, че много ще се тресеме.

Спокойно, още сухо е сега.
Добре, хайде де, по така!
Чакай, чакай, в дупката влязох!
О, господи! Напъни, излязох.
И вътре пак и пак навън
и няма край - кошмарен сън…
Хайде, бавно де, и още забави!
А сега върти, върти, върти…
Горе те стискам, пускам и пак стискам.
По дяволите! Вече не искам!

И само ако беше по-млада,
че сега друсаш като дебела крава.
А вече кръста ме яко боли,
между краката ми пламти, гори.
От потта кожата ти вече е мокра
и аз се хлъзгам във всяка посока.

И пак друсай и треси, треси,
бързо и бавно, сега отпусни…

Но защо ревът ти се промени?
Чакай, да не би свърши?!
Но бързо сега ще те проверя,
добре, добре си още - засега.

И друсай, и треси, треси, върти…
Ех, ако имаше кой да ни оцени!

Но хайде да починем, да спрем.
Малко сили да съберем.

Че нашето шосе разбито
с дупки и локви покрито
е толкова страшна заплаха
за мен и старата ми Ямаха.