автор: perko

Прибирах се във къщи измотан
от грижи и служебно напрежение.
След няколко коняка във „Балкан”,
бях и леко „трийнал”, без съмнение.

Но чак пък да съм бил пиян – не бях!
(признавам в пиенето не ме бива)
И бодро със краката си плетях
сложна синусоидална крива.

И както си четях ей-тъй вглъбен
афишите по „Патриарх Евтимий”
в един от некролозите пред мен
потресен аз прочетох свойто име.

Помислих си – навярно съвпадение,
(случва се така , макар и рядко)
но пишеше за мойто погребение!
Какъв кошмар! Представяш ли си, братко?!

И няма явно грешка! Туй съм аз!
Съвпадат точно имена и дати...
И всичкото...И снимката в анфас...
И скърбящите роднини и познати.

За няколко секунди изтрезнях.
Ощипах се да се събудя чак.
Да, ама не! И в този миг разбрах –
бахмааму! Това си ти Митак!

Разбрах – от туй кошмарно положение
излизането няма да е лесно,
но точно тук почувствах облекчение
и почна да ми става интересно.

Добре – умрял съм! Но що съм жив и здрав,
а пък пише, че съм хвърлил топа!
Значи - някой с мен си прави гаф
или пък някоя дъска ми хлопа.

Абе, да пише там каквото ще!
Майната му! Значи е измама
и значи няма смисъл въобще
да мисля, че е повод туй за драма

И нека шепнат всички с тъжен глас,
да ме опяват, скръбно да ридаят!
Пинизът е да зная само аз,
че жив съм, а пък други да не знаят!

Дори ако погледнем отстрани
така е даже много по-удобно.
За мен ще плачат хиляди жени,
а мъжете няма да ме гледат злобно.

Ще си живея, както аз си знам!
Ще правя туй, което пожелая
и няма да бера ни страх ни срам!
Свободен ще се чувствам най-накрая!

Смирено-хрисим и печално-благ
ще се явя на свойта панихида
и кой ми е приятел, кой е враг,
отстрани с очите си ще видя..


• Епилог

...Развръзката накрая беше проста..
(кратичко “finitа la komedia”)
И стана като с слепите на моста...
Уж майтапи – а след туй трагедия.

Да! Аз на свойта панихида бях!
И себе си видях в сандъка даже.
Но туй което отстрани видях!?
Нямам думи! Друг да го разкаже!