Под мен хиляда кубика
и ги командвам с ръката и чепика.
Харлито се носи, ръмжи и бучи,
а мене хич и не ме боли,
че отзад светът се гърчи и вие
и не знае накъде да завие.
Но все ще трябва да спра
за уиски, жена и вода.
Но и тогава световните проблеми
не ще ми създават грижи големи.
Че джоба ми е пълен с тревица,
готова да пребие всяка бедица.
Дебел джойнт ще свия
и светските мъки пак ще убия.
Че на старото само му пука
за следващото гадже, дето ще чука.
Малко Ей Си Ди Си и уиски в търбуха,
за всичко друго душата ми е глуха.
И носим се напред - Харлито, дяволът и аз.
Напред, пред всеки празен и прахосан час!