Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 454
ХуЛитери: 0
Всичко: 454

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗа сър Уинстън Чърчил, демокрацията и други смешни неща
раздел: Есета, пътеписи
автор: perko

Демокрацията, според думмите на сър Уинстън Чърчил, е най-неудачната форма на управление, разбира се ако не смятаме всички останали. Та същата тази демокрация ни дава правото на избор, т.е. да избираме това, което ни харесва, макар че в крайна сметка получаваме това, което ни дадат. Или с други думи - да говорим това, което си мислим, макар че всъщност правим каквото ни кажат.
Днес, когато повечето от нас са готови да се съгласят, че демокрацията не е нищо друго освен ДЕМО-вариант на бившата бюрокрация, тя е все пак такова управление, което ни гарантира, че не можем да живеем по-добре от това, което заслужаваме. И в крайна сметка хубавото на всяка демокрация е това, че тя обикновено свършва бързо.
Ние, обаче започнахме своите разсъждения, че тя ни дава правото на избор.Защото се знае, че всеки режим си има и своите идиоти, но само при демокрацията те имат право на глас.И ето, че в тази уж демократична страна, за кой ли път в последните 50 години мечтаят отново за диктатор. За диктатор, избран обаче задължително по демократичен път, т.е. чрез демократични избори и макар да се знае, че колкото и едни избори да са унизителни за един диктатор, той в крайна сметка се съгласява винаги да откликне на народния повик и да бъде избран.Демократично!
Това е навярно типичен пример, който нагледно показва, как в нито една страна демокрацията не може да се издигне по- високо от нивото на този материал, от който са направени нейните избиратели, а за самите избиратели остава суетата и утехата, че са внесли съществен принос за обогатяване съкровищницата на световния абсурдизъм.
Нека напомним, че ние говорихме всъщност как демокрацията ни дава правото на избор. (макар че десетминутна беседа със средния избирател в тази страна се превръща в солиден аргумент срещу самата демокрация.) Та значи - давайки ни право на избор, тя следователно ни осигурява право да правим и неправилен избор.И стигнахме до най-съществения момент на нашите разсъждения - ето затова, за да се възползва избирателят от правото си да прави неправилен избор, се провеждат и самите избори. Веднъж на четири години...Защото управниците са изчислили, че няма смисъл народът да се лъже постоянно. Това е хем скъпо, хем и опасно.Стига му и веднъж на четири години.Те за това са измислили дори и специална дума, с която наричат народа през този период. По време на избори народът се нарича “електорат”. Което ще рече, народ за еднократна употреба –все едно еднократни салфетки, спринцовки, презервативи и пр.
Що се касае до самите избори, знае се, че това е времето, през което се лъже толкова много, че е повече отколкото по време на лов и по време на война, взети заедно.Освен това се пръскат и толкова много пари, пекат се толкова много кебапчета, раздават се толкова много подаръци, пеят се толкова много песни, че така нареченият електорат не помисля и да стъпи ни в концертна зала, ни в театър, ни в гастроном до следващите избори.
На изборите обаче, гласуват далече не всички От правото си на неправилен вот се възползват обикновено половината от избирателите и като правило това е другата половина, т.е. тази половина, която въобще не трябва да гласува.
Интересното в този случай е, че удоволствието от това плащат и двете половини. В крайна сметка излиза и нещо друго любопитно, че в тази страна всъщност лошите управници се избират от добрите избиратели, т.е от тези, които не гласуват...Трудно обяснимо е също и това, че по-глупавата половина, която дефакто определя вота, постоянно твърди ”Ние сме по-умни от тия, дето ги избираме!” Остава само да си представим какви са тогава избраните!!!
Съществува и друг любопитен парадокс, свързан с непосредствената практика на упражняване на вота. Доказано е например, че ако в деня на изборите вали дъжд - количеството на желаещите да гласуват намалява, ако обаче времето е слънчево и няма валежи, тогава това количество пада, при това драстично.
Разбира се, най- важният момент на изборите е броенето на гласовете.Спомням си, че в един виц питаха някакъв грузинец, дали обича децата, а той отговаряше: ”Децата - не, но самия процес - да!” Този афоризъм пасва идеално и за изборите, резултатът от които е най-често неутешителен за всеки от участниците. Това обаче, не им пречи да се наслаждават на самия процес. Мисля, че друг един грузинец, много по-зловещ от оня във вица, беше казал, че не е важно на изборите кой за кого гласува – важно е кой брои гласовете. Неговият колега, великият диктатор Анастасио Сомоса, властвал в Никарагуа цели 38 години, заявява афористично на своята опозиция: ”Вие спечелихте изборите, аз спечелих преброяването на гласовете!”
Ей-такива странни неща се случват по време на избори. Понякога за тях не могат да предположат нито вестниците, нито социологическите проучвания, нито самите политици. Само че ”добър политик е, както ни учи оня симпатичен дебелак сър Уинстън Чърчил, не само онзи политик, който може да предвиди какво ще се случи в изборния ден, а който след туй, може да обясни, защо това не се е случило”.
Ех, това второто вече повечето от политиците го могат.
Но за тях - следващия път...
________________________________________


Публикувано от BlackCat на 02.10.2007 @ 12:08:58 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   perko

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

За баба ми Полихрония (из спомените на Джимо)
автор: Zvon
1267 четения | оценка 5

показвания 16883
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"За сър Уинстън Чърчил, демокрацията и други смешни неща" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.