автор: sljapata

***

Страхувал си се,
знам, че е боляло.
Душата-късове месо
въздишаща по тучните поляни;
с дузина псета-
бедни,
с лиги гладни
се хвана на хоро.
Игра до съмнало
и с тез очи прахоса всичко.
Закрачи гол по бялата одежда;
кръвта се къса
и боде.
Прощаваш
бавно…
на себе си, че се раздаде;
на Бога, че не те предаде.
Издраска всички милващи ръце.
Озъбен се разпя петелът-
съмна вече
в душата ми.
Прости!
Две дупки зеят
на дяволски изтръгнати рога.
Очи си сложих
и света разплаках;
във ада слязох-
там ще изгоря;
на прах
ще стана
в рая,
за да отлетя…