автор: AmberBlack

В апартамента му имаше някой. Усещането го блъсна още с отварянето на вратата. Във въздуха се беше спотаило особено движение и аромат. Вдиша го и с безпокойство го... издиша.

Очите му бързо обходиха дневната , опитвайки се да възпроизведат последното заключване. Нещо не беше на мястото си, но кое? Сърцето му учести ритъм, но го усети в петите си чак като видя-РИЗАТА! Тази риза, не беше обличал никога. Стоеше си в гардероба от половин година, купена спонтанно от бутика на ъгъла до блока. Беше грешен избор, едно моментно настроение от самотният му рожден ден, смешен самоподарък...Сега, тя не беше на мястотото си!
Точно срещу него ризата като ярко петно ослепяваше очите, а сърцето му препускаше лудо из цялото тяло с неправилен ритъм. Обхвана го страх. Жесток, животински страх. Рязко се обърна и погледна зад гърба си с усещане за враг. Малката едва мъждукаща крушка осветяваше празното олющено стълбище. Глуха тишина го посрещна там. В този миг от вътрешността на апартамента му се чу шум. Напрегнал всички сетива и мускули за скок , той се обърна и в сумракът на стаята видя тънката фигура на момиче.
-Аз съм!- усмихна му се тя.
Изнервен до краен предел, опънат като тетива пред изстрел, той се спусна към нея и я стисна грубо за рамото.:
- Крадеш ли? С кого си тук?
Беше я хванал силно. Пръстите му не усетиха съпротивление, тя улови нежно другата му ръка и отново прошепна:
- Аз съм!
"Тая е луда" - помисли си той и мисълта му се насочи към това, как може луда да влезе тук и кой и е помогнал. Попита я грубо:
- С кого си тук?
- Сама съм! - в очите и заплуваха сълзи и потекоха по нежното и лице, в което той се взря внимателно.
Беше я виждал и преди. Някъде я беше виждал. Опита се да си спомни, но харддискът в главата му бръмчеше като развален радиатор и единственото , което му повтаряше беше "Сънувал си я!" Наистина беше хубава! Толкова, че и беше простено да е луда!


СЛЕДВА